Заповедното производство, уредено в чл. 410 – 425 от ГПК, е може би най-лесният и удобен начин за кредитор да получи съдебна защита на своето вземане. Ниският размер на държавна такса /половината от таксата, която би била дължима при завеждане на искова молба/, облекчените изисквания за подготовка на документация /попълва се заявление по утвърден образец/ и бързината на протичане на производството в сравнение с исковия процес обуславят огромното му приложение във всички съдилища в страната. В този смисъл еднаквото тълкуване и прилагане на нормите, уреждащи заповедното производство, е ключово за правилното му развитие. Към настоящия момент съществуват множество различни мнения как трябва да се тълкуват тези норми, което ясно пролича при последните мащабни изменения на ГПК от 2017 и 2019 г. Един от въпросите, на който съдилищата не са дали еднозначен отговор, е този за влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците от това, като например формира ли сила на пресъдено нещо влизането в сила на заповедта и съответно прекъсва ли течащите давностни срокове. Отговорите на тези въпроси зависят от самото разбиране за характера на влязлата в сила заповед за изпълнение и съответно сходствата и различията с влязло в сила съдебно решение.
От една страна, широко е разпространено разбирането, че инициирането на заповедно производство и влизането в сила на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, само по себе си не представлява разрешаване на спор със сила на пресъдено нещо и съответно не прекъсва погасителната давност. Основните аргументи, с които се поддържа тази теза, са следните:
На първо място, заповедното производство е едностранно и в този смисъл заповедта за изпълнение не е акт на съда, който се издава след протичането на спорно и състезателно производство, каквото се провежда преди постановяване на съдебно решение 1. Друг важен аргумент в тази насока е, че никъде в чл. 116 от ЗЗД не се споменава иницииране на заповедно производство или влизане в сила на заповед за изпълнение като основание за прекъсване на давността 2. Важно е да се отбележи, че поддържащите тази теза се опират на разясненията, дадени в т. № 14 на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното решение се приема, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“, а мотивите към решението отчасти са приложими към заповедното производство и неговите особености 1, 2 .
Другата теза, която застъпват някои от съдилищата, е напълно противоположна, а именно, че влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК формира сила на пресъдено 3 нещо и съответно прекъсва погасителната давност относно вземането, предмет на заповедта, поради следните причини:
Макар и едностранно, заповедното производство по чл. 410 ГПК съдържа механизъм, чрез който длъжникът да се защити, а именно – възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл, някои от съдилищата считат, че неподаването на възражение в срок представлява, макар и конклудентно, признаване на вземането, което, съгласно чл. 116, б. „а“, прекъсва давността 4. Възражението по чл. 414 ГПК може да се основава само на факти или обстоятелства, които са станали известни на длъжника или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, което води до извода, че влизането в сила на заповедта има установително и преклудиращо действие. С влизането й в сила се издава и изпълнителен лист, което е сходство и с осъдителните решения. Важен аргумент в полза на тази теза е и ограниченият ред за преразглеждане на спора след влизане в сила на заповедта за изпълнение, какъвто съществува и при влезлите в сила решения, като сходствата между уредбата по чл. 303 ГПК за отмяна на влезли в сила решения и чл. 423-424 ГПК, свързани със заповедното производство, са очевидни 5.
Поради широкото приложение на заповедното производство са налице множество съдебни решения, подкрепящи и двете тези. Към момента сякаш започва да се налага втората теза, но все още недостатъчно еднозначно, за да бъде осигурена достатъчна предвидимост при решаването спорове, свързани с описаните въпроси. Тезата, че влизането в сила на заповедта за изпълнение има достатъчно сходства с влизането в сила на съдебно решение и съответно прекъсва течащите давностни срокове, е определено по-добре аргументирана. Противоположната теза прекалено често се опира на мотивите в т. № 14 на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е напълно нормално с оглед на важността на решението. Въпреки значимостта му обаче трябва да се вземе предвид, че заповедното производство не е обектът на изследване на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС в цитираното решение. Диспозитивът на решението, който формира задължителната съдебна практика, не съдържа никакви правила за тълкуване на нормите, уреждащи заповедното производство, нито за влизането в сила на заповедта за изпълнение и последиците от това. В мотивите към Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК, IV г. о., ВКС също е подкрепил втората теза, което обаче не пречи все още в множество съдебни решения да се застъпва обратното становище.
На поставения въпрос, както и на множество други въпроси свързани със заповедното производство, следва да се даде еднозначен отговор, който да бъде съобразен с практическите проблеми, които се срещат прекалено често. Важно е да се отбележи, че най-натоварените съдилища в страната не успяват да се справят с обработването на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в разумен срок, като на места отнема около година за издаване и връчване на заповед за изпълнение, което от своя страна лишава заповедното производство от една от основните му характеристики – бързината му. От друга страна, промените на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК на практика гарантираха на длъжниците, че ще имат възможност лично да се запознаят с издадената срещу тях заповед за изпълнение и да участват в процеса, било то чрез подаване или не на възражение, а ако не могат да бъдат открити – че ще се води исков процес с участието на особен представител, преди да може кредиторът да се сдобие с изпълнителен лист и да започне принудително изпълнение. И докато въпросът за бързината на производството е по-скоро технически и е свързан най-вече с администрацията в съдилищата, то въпросът за характера на влязлата в сила заповед за изпълнение и най-вече дали прекъсва течащите давностни срокове е чисто юридически и трябва да бъде разрешен с оглед интересите на двете страни и равенството им в процеса, при съблюдаване на един от основните принципи на правото – този на справедливостта.
Източници:
1. РЕШЕНИЕ № 4325 ОТ 29.06.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 1271/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
2. РЕШЕНИЕ № 2378 ОТ 17.04.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 12828/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
3. Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК, IV г. о.
4. РЕШЕНИЕ № 5674 ОТ 27.08.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 479/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
5. РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 09.07.2018 Г. ПО Т. Д. № 90/2017 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК
Други публикации по темата: Задължения към Топлофикация – полезни съвети.
The injunction procedure, regulated in Art. 410 – 425 of the Civil Procedure Code, is perhaps the easiest and most convenient way for a creditor to obtain judicial protection of his claim . The low amount of state fee /half of the fee that would be due when filing a claim/, the relaxed requirements for preparing documentation /an application is filled out according to an approved template/ and the speed of the procedure compared to the claim process determine its widespread application in all courts in the country. In this sense, the uniform interpretation and application of the norms governing the injunction procedure is key to its proper development. Currently, there are many different opinions on how these norms should be interpreted, which is clearly evident in the recent large-scale amendments to the Civil Procedure Code from 2017 and 2019. One of the questions to which the courts have not given a clear answer is that of the entry into force of the enforcement order under Art. 410 of the Civil Procedure Code and the consequences thereof, such as whether the entry into force of the order constitutes res judicata and, accordingly, whether it interrupts the running limitation periods . The answers to these questions depend on the very understanding of the nature of the enforcement order that has entered into force and, accordingly, the similarities and differences with an effective court decision.
On the one hand, it is widely understood that the initiation of enforcement proceedings and the entry into force of an enforcement order under Art. 410 of the Civil Procedure Code does not in itself constitute a resolution of a dispute with the force of res judicata and, accordingly, does not interrupt the limitation period . The main arguments supporting this thesis are the following:
First of all, enforcement proceedings are unilateral and in this sense the enforcement order is not an act of the court, which is issued after the course of contentious and adversarial proceedings, which are conducted before a court decision is rendered 1 . Another important argument in this regard is that nowhere in Art. 116 of the Civil Procedure Act does the initiation of enforcement proceedings or the entry into force of an enforcement order be mentioned as grounds for interrupting the limitation period 2 . It is important to note that those supporting this thesis rely on the explanations given in item No. 14 of TR No. 2 as interpreted by the Court of Justice. No. 2/2013 of the Supreme Court of Cassation and Justice. The cited decision assumes that the submission of an application for the issuance of a writ of execution on a non-judicial basis under Art. 242 of the Civil Procedure Code (repealed) does not constitute undertaking an act of compulsory execution within the meaning of Art. 116, b. "c", and the reasons for the decision are partly applicable to the warrant proceedings and their specific features 1, 2 .
The other thesis, which some of the courts advocate, is completely opposite, namely that the entry into force of the enforcement order under Art. 410 of the Civil Procedure Code forms the force of res judicata 3 and accordingly interrupts the limitation period for the claim, the subject of the order, for the following reasons:
Although unilateral, the order procedure under Art. 410 of the Civil Procedure Code contains a mechanism through which the debtor can defend himself, namely - the objection under Art. 414 of the Civil Procedure Code . In this sense, some of the courts consider that the failure to file an objection within the deadline constitutes, albeit conclusive, recognition of the claim, which, according to Art. 116, b. "a", interrupts the limitation period 4 . The objection under Art. 414 of the Civil Procedure Code may be based only on facts or circumstances that became known to the debtor or could have become known to him before the expiry of the objection period under Art. 414 CPC, which leads to the conclusion that the entry into force of the order has an ascertaining and precluding effect. With its entry into force, an enforcement order is also issued , which is similar to the conviction decisions. An important argument in favor of this thesis is the limited procedure for reviewing the dispute after the entry into force of the enforcement order, which also exists with the decisions that have entered into force, as the similarities between the regulation under Art. 303 CPC for the annulment of decisions that have entered into force and Art. 423-424 CPC, related to the order proceedings, are obvious 5 .
Due to the widespread application of the writ of execution procedure, there are numerous court decisions supporting both theses. At the moment, the second thesis seems to be starting to prevail, but it is still not sufficiently unambiguous to ensure sufficient predictability in resolving disputes related to the issues described. The thesis that the entry into force of the enforcement order has sufficient similarities with the entry into force of a court decision and accordingly interrupts the running limitation periods is definitely better argued. The opposing thesis is too often based on the reasoning in item No. 14 of the TR No. 2 under the interpretation of the Supreme Court of Cassation No. 2/2013 , which is completely normal in view of the importance of the decision. However, despite its importance, it must be taken into account that the writ of execution procedure is not the subject of study of the judges of the Civil and Commercial Chambers of the Supreme Court of Cassation in the cited decision. The operative part of the decision, which forms the binding case law, does not contain any rules for interpreting the norms governing the warrant procedure, nor for the entry into force of the enforcement order and its consequences. In the reasons for Resolution No. 214/15.05.2018 of the Supreme Court of Cassation on case No. 1528/2018, Civil Code, IVth edition, the Supreme Court of Cassation also supported the second thesis, which, however, does not prevent the opposite opinion from still being advocated in numerous court decisions.
The question posed, as well as many other questions related to the writ of execution proceedings, should be given an unambiguous answer that is consistent with the practical problems that occur all too often. It is important to note that the busiest courts in the country fail to cope with the processing of applications for the issuance of an enforcement order under Art. 410 of the Civil Procedure Code within a reasonable time, and in some places it takes about a year to issue and serve an enforcement order, which in turn deprives the writ of execution proceedings of one of its main characteristics - its speed. On the other hand, the changes to Art. 415, para. 1, item 2 of the Civil Procedure Code in conjunction with Art. 47, para. 5 of the Code of Civil Procedure practically guaranteed debtors that they would have the opportunity to personally familiarize themselves with the enforcement order issued against them and to participate in the process, whether by filing an objection or not, and if they could not be found – that a claim process would be conducted with the participation of a special representative, before the creditor could obtain a writ of execution and begin forced execution. And while the issue of the speed of the proceedings is rather technical and is mostly related to the administration in the courts, the issue of the nature of the enforcement order that has entered into force and, above all, whether it interrupts the running limitation periods is purely legal and must be resolved in view of the interests of both parties and their equality in the process , while observing one of the basic principles of law – that of justice.
Sources:
1. DECISION No. 4325 OF 29.06.2018 ON COURT CASE No. 1271/2018 OF THE SOFIA CITY COURT
2. DECISION No. 2378 OF 17.04.2018 IN CASE NO. 12828/2017 OF THE SOFIA CITY COURT
3. Resolution No. 214/15.05.2018 of the Supreme Court of Appeals pursuant to Administrative Order No. 1528/2018, GK, IV year o.
4. DECISION No. 5674 OF 27.08.2018 ON COURT CASE No. 479/2018 OF THE SOFIA CITY COURT
5. DECISION No. 30 OF 09.07.2018 IN CASE No. 90/2017 OF THE DISTRICT COURT – PERNIK
Other publications on the topic: Obligations to District Heating - useful tips.
.jpg)